Зелените градски пространства оказват влияние върху мозъка

#градска среда #деца #Жизненост #Здраве #зелен град #проучване

Израствайки и живеейки в бетонния град, това доказано намалява жизнеността и вътрешното ни чуство за щастие и удоволетвореност. Но защо е така? Какво е влиянието на града върху нашия мозък? Природата влияе ли ни по същия начин, както града? Холандския институт за изследвания в сферата на естесвените науки и издържливостта на индивидите (IVN) възложи на журналиста Марк Миерас да проучи тези въпроси. И резултатите показват, че обграждащата ни зелена градска среда всъщност променя нашите мозъци.

Града те прави тъжен и болен

Различни изследвания показват, че мозъка на градските хора работи по различен начин от този на хората живеещи на село. Средата на живот е определящ фактор. Хората живеещи в градска среда по-често страдат от депресия и стрес и причина за това е средата. Тези, които са били изложени на ежедневното въздействие на града още от детска възраст са още по-чуствителни. Определени мозъчни центрове, които отговарят за страха и негативните ни емоции показват засилена активност у градските жители, особено засилено се наблюдава в моменти, когато понасят критика. Самият факт, че тяхната емоционална система работи различно е буквално видим чрез изследване на активността на мозъците им.

Когато стресът стане хроничен това има занчително влияние върху нашето здраве. Хранителните ни навици се променят и така хората затлъстяват, работата на имунната система се забавя, давайки възможност на заболяванията да атакуват, шансът от заболявания на сърцето се увеличава. Мозъкът сам по себе си също страда. Дългосрочният социален стрес играе важна роля за появата на физическо изтощение, депресия, гняв и дори шизофрения.

Малко зелено пространство променя нещата

Изследвания показват, че природата ни помага да сме във форма. Колкото повече е зеленината в нашата пряка среда, толкова по-дълго живеем, имаме по-малко излишни килограми и по-трудно се поддаваме на депресия, по-малко самообийства има сред обществото и т.н. Дори малко зелено пространство променя нещата, прагът след който позитивния ефект на природата започва да действа е учудващо нисък. Дори гледката на едно единствено дърво през прозореца или взирането в снимка или филм със сцени с естествени пейзажи ни помага да се справяме със стреса по-лесно и да сме по-дисциплинирани и по-подредени. И въпреки това достъпа до естествена зеленина е много по-ценен от картината. Това също може да се наблюдава в активността на мозъка ни.

Най-значителен ефект е изследван сред хората, които живеят сред естествена зеленина без сгради или пътища. Дърветата и растенията поставят нашия ‘урбанизиран’ мозък в друг режим на работа: от състояние на постоянно напрежение до състояние, в което се чустваме по-уверени в себе си и по-лесно приемаме трудностите. Нашата периферна нервна система играе важна роля тук. Хората се концентрират по-добре след разходка в парка, защото техния мозък не е пре-напрегнат от града. Периферната нервна система в резултат на външните фактори има възможност да ни помага да се концентрираме и това играе важна роля при ученето и мисленето. Всичко това ни помага да се справяме със социалния стрес. Града и природата имат различно влияние върху нашата способност да се концентрираме.

Сигурен рай за съзнанието ни

Естествената среда може да бъде сигурен рай за прекалено стимулирания мозък. Дърветата и растенията са успокояващи и предизвикват наслада. Това дава възможност за усокоенеие и възстановяване, така че концентрацията, самоконтрола и краткосрочната памет увелчиават капацитета си. Тази теория за “възвръщане на концентрацията” е била тествана и потвърдена от много изследвания. Когато се наслаждаваме на природна картина или на разходка в парка, това доказано има значителен положителен ефект за справянето ни с различни задачи, които изискват нашата концентрация. Деца с ХРХВ (хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието), които всъщност страдат от хиперактивност са много по-чуствителни и имат даже по-голяма нужда от дървета и растения. Увеличавашия се брой проучвания приканват за всекидневна помощ от природата, като елемент на терапия за тези деца. Симптомите на ХРХВ се усилват от склонността на мозъка на градките хора да търси стимулатори. Трябва също да се отбележи, че хората в градовете пренасилват своите нервни системи. Всеки, който е развил навик да се подчинява на импулсивните сигнали на средата е по-привлечен от стимулиращата отколкото от нестимулиращата го среда. Това кара тези от нас с най-големи нужди от природна среда, всъщност да се характеризират с най-малка склонност към това да излязат и да я потърсят. Това от своя страна води до отчуждаване от приридата, което затваря омагьосания кръг.

Тези ефекти са по-засилени при децата

Отчуждаването от природата има много и различни последици за децата. В по-малко естествена среда те играят навън по-малко. Освен физическите последици, като увелчиаване на риска от затлъстяване и ниска активност, така и имат негативен ефект за емоционалното и когнитивното развитие. Децата, които се движат повече и играят много се концентрират по-лесно, имат по-творческо мислене и учат по-лесно. Това не само води до физическо здраве, но и до самата идея за грижа за здравето. Най-важно е да играят свободно. По-отворени и свободни по форма пространства приканват към игра, изследователство, откривателство, както и размишление и мечтателство. Пространство с повече дървета и растения предлага много повече от една бетонна детска площадка. Повече от важно е да има повече зелени пространства в нашите градове. Нашите мозъци и нашето по-добро съществуване ще са ни благодарни!

Източник: Into Green 

Сподели: