Зелените и открити пространства като алтернатива за растящите градове

#Биоразнообразие #Здраве #Изменение на климата

Хората се местят в градовете и това е световна тенденция. Засилващата се урбанизация принуждава политици, власти и проектанти да търсят начини градовете да продължат да бъдат приятни за обитаване и адаптивни към новия начин на живот.

Две концепции се съревновават: „компактният град“ срещу „отворения град“.

Към компактния град се отнасят термини като „градска консолидация“, „градска херметичност“, „интелигентен растеж“ или просто „сгъстяване“. Според концепцията за „компактния град“ растежът на населението е концентриран в рамките на съществуващите граници на града, като се избягва навлизането му в зелените полета в периферията му. Това се постига чрез уплътняване на съществуващите застроени пространства чрез по-малки крайградски райони и по-голяма населеност особено в центъра на града.

В концепцията за „отворения град“ по-голямата населеност на вътрешния град се избягва отчасти чрез развитието на районите със зелените полета и отчасти чрез по-висока населеност на крайградските райони.

Поддръжниците на концепцията за „компактния град“ твърдят, че тя води до по-ефективно използване на инфраструктурата и услугите, като същевременно има и множество други ползи: опазват се ценните зелени пространства в края на града, намаляват уличните задръствания и замърсяването, подпомага се борбата срещу затлъстяването и заседналия начин на живот (всичко е в непосредствена близост или на разстояние пеш).

Поддръжниците на „отворения град“ твърдят, че така се запазва специфичността и културното наследство на кварталите в центъра, като например се поддържат отворени обществени пространства и така шумът в жилищните квартали не е толкова голям. Така се избягва концентрирането на хора в неравностойно социално положение и се предотвратява подкопаването на социалната сплотеност.

В случаите, когато градската консолидация се е случвала по-скоро ad-hoc, а не е била управлявана чрез схеми за преустройство, доводите в полза на „отворения град“ определено са валидни. Неспиращото разрушаване на еднофамилни къщи и замяната им с блокове с апартаменти с по няколко входа намалява „живото общуване“ на много жилищни квартали, тъй като до голяма степен този тип развитие намаляват неприкосновеността на личния живот, увеличават шума, влошават уличния трафик, увеличават паркирането на улицата и намаляват зелените пространства в кварталите.

В Австралия е направен преглед на литературата по тази тема и на добрите практики в опит да бъде намерен компромис между двете концепции в „Стратегия за града за живеене“ на Отдела по инфраструктура и планиране на щата Куинсланд и на Градския съвет на Брисбейн. Една от целите на тази стратегия е да се избегнат проблеми като описаните по-горе, като се запазят ценните градски характеристики на Брисбейн, които го правят специален. Затова властите там са решили да проучат наличната литература за отворените градски пространства, паркове, площади, булеварди и различните типове зеленина, както и добрите практики на други градове.

Прочетете тук цялото проучване.

Сподели: